“Гениални и когато грешат” през очите на Росен Люцканов

Apr 17

Разбираш наистина нещо, когато можеш да го разкажеш с прости думи на онези, които не го разбират. Ето защо Марио Ливио е един от малкото, които разбират съвременната наука – защото на второ място да разбираш нещо означава да владееш историята му. Ливио е изтъкнат астрофизик, посветил по-голямата част от живота си на изследването на разширяването на вселената, тъмната енергия, черните дупки и свръхновите. Наричат го „най-големият популяризатор на науката в нашата галактика“. Поредната му книга „Гениални и когато грешат“ показва още веднъж защо това признание е напълно заслужено (след като видяхме това в „Математик ли е Бог?“, издадена на български през 2010 г.). В самото начало на книгата Ливио развенчава дълбоко вкоренен предразсъдък – вярата, че „пробивите в науката се дължат на поредица от успехи“. Напротив, констатира Ливио: „колкото по-голям е успехът, толкова по-големи са издънките, които дебнат зад ъгъла.“ Често идеализираме фигурите на великите учени от изминалите столетия, забравяйки, че също като нас те са хора и понякога грешат. Затова не е изненадваща задачата на книгата: „да представи в подробности някои от най-забележителните провали на неколцината наистина велики учени, проследявайки неочакваните последици от тях.“ Списъкът на Ливио е повече от внушителен: създателят на теорията на еволюцията Чарлз Дарвин; един от бащите на днешната физика – лорд Келвин; двукратният носител на Нобелова награда Лайнъс Полинг; изтъкнатият астрофизик Фред Хойл… и иконата на съвременната наука – Алберт Айнщайн. Общо за „гафовете“ на тези велики учени е това, че по парадоксален начин те така или иначе са довели до впечатляващи пробиви – теорията на Дарвин става надеждна основа на днешната синтетична теория на еволюцията; Келвин, макар и да бърка с цели порядъци, поставя началото на научното изследване на възрастта на Земята; Полинг поставя началото на откриването на структурата на ДНК; Хойл допринася за развитието на космологическите теории за раждането на Вселената; прословутата Айнщайнова космологична константа продължава да тласка напред развитието на физиката. Неподражаемият Ливио разкрива връзката между тези велики учени и техните изследвания в областта на биологията, геологията, химията и физиката, онези големи въпроси, които стоят зад всички тях – питането за възрастта на живота, на Земята и на Вселената като цяло. Използвайки за пръв път непознати архивни материали и представяйки достъпно научните факти, Ливио ни повежда на вълнуващо пътешествие в търсене на отговорите на тези дълбоки въпроси.

Leave a Reply


6 − = five