“Среднощният дворец” ПРЕЗ ОЧИТЕ НА Светла Христова…

Jan 22

Очакването за финалната книга от Барселонската тетралогия става все по-нетърпеливо, но само Карлос Руис Сафон знае кога ще имаме завършека на невероятната история, начената със “Сянката на вятъра”. Българските читатели обаче имат шанса да запълнят очакването с трите първи книги на испанския майстор на словото – “Принцът на мъглата” вече зарадва почитателите му, ред е на “Среднощният дворец”. Вижте какво пише за книгата преводачката Светла Христова, която с изключителния си, деликатен стил има огромна роля за прекрасното звучене на книгите на Сафон на български:

За Карлос Руис Сафон “Уикипедия” услужливо ни съобщава, че е най-успешният съвременен испански автор редом с Хавиер Сиера, че книгите му са преведени на повече от 40 езика, спечелили са многобройни награди и са завладели милиони читатели из пет континента. През последните години нараства броят на почитателите му и у нас. И докато го чакаме с нетърпение да напише последната част от планираната тетралогия за Гробището на забравените книги, можем да се запознаем с по-ранните му творби, предшестващи литературния феномен „Сянката на вятъра”. Творби, за които самият автор се надява да вдъхнат у по-младите читатели любов към книгите, а на по-зрелите да припомнят позабравените трепети от първите им пътешествия в света на литературата.

След дебютния роман „Принцът на мъглата” българските поклонници на Сафон могат да се потопят във втория роман от жанровата юношеска трилогия – „Среднощният дворец”. Тук авторът, създал живи и незабравими описания на Барселона, избира по-екзотична сцена, на която да разгърне действието – далечната Калкута от първата половина на XX в., когато Индия все още е британска колония. И в този роман са налице елементите, с които Сафон обикновено изгражда своите сюжети – мрачна тайна от миналото, застрашаваща героите; свръхестествено зло, проникнало в човешкия свят; приятелство, превъзмогващо всякакви трудности и опасности. Не липсват и първи любовни вълнения, които авторът разглежда с мъдра симпатия.

Макар и да се отличава с известна наивност (която, разбира се, съвсем не е осъдителна, имайки предвид, че романът е предназначен предимно за младежка аудитория), „Среднощният дворец” е по-зряла творба в сравнение със своя предшественик. Тук образът на злодея е по-сложен и трагичен, героите не са представени в черно-бели краски, а като пълнокръвни личности с редица достойнства и слабости. Социалните неправди на епохата, описани без излишен патос, са втъкани в сюжета и нерядко обясняват мотивацията на героите. И ако в „Принцът на мъглата” важен елемент е водата (морето), то тук доминиращата стихия е огънят. Огънят най-вече като разрушител, но и като пречистваща и обновяваща, възраждаща сила (птицата феникс), като символ на неспокойния творчески дух. С разрушителната сила на огъня, въплътена в призрака Джавахал, ще трябва да се преборят членовете на обществото „Чоубар” – седем юноши от сиропиталище, основали тайно братство, за да си осигуряват взаимна подкрепа. Заедно те ще се изправят пред смъртоносна загадка, срещата с която ще ги бележи завинаги.

Докато работех върху превода, неведнъж си мислех, че „Среднощният дворец” има всички предпоставки да влезе някой ден в съкровищницата на класическите юношески романи. Времето ще покаже дали предположението ми е вярно. Дотогава мога само да споделя надеждата на автора, че – по една или друга причина – читатели от различни възрасти ще видят в тази книга увлекателно четиво. По-неопитните сигурно ще бъдат завладени от готическото въображение на автора; изкушените, за които сюжетът би бил твърде наивен, навярно ще оценят умението на Сафон да създава неповторима атмосфера и да рисува ярки картини с езикови средства (да не забравяме, че освен романи той пише и сценарии за филми, което неведнъж си проличава в почти кинематографичните му описания). А най-верните поклонници, за които всяка среща с творчеството на Сафон е празник, няма да останат разочаровани от поредната му история за мистерии и приключения.

Leave a Reply


+ seven = 9