Стихове за Бойко и още поезия, поезия, поезия…

Apr 11

Продължавам да ви представям кратки откъси от творението на Росен Тахов “Книга на гениите”. След като миналия път ви запознах с трепетите на телевизионния ювенал Юлиан Вучков, сега ще ви запозная с един бард на изящното слово – Стоян Бочуков.

Преди да се запознаете с живота му, вижте един от важните маркери на неговото творчество:

:

НА БОЙКО БОРИСОВ
Светец на истината се роди
в България с много лъжци дори,
войн с душа искряща, без покой,
отиваше на все да види той.
Бойко съзна истината свята,
пое в села, градове, полята
да се бори с лъжци по земята
българска, опръскана с лъжата.
Днес е тук, а утре там, далече,
при убийци, мафиоти, лъжци,
със сърце неуморно върви напред,
за да бъде България във ред.
Опълчи се срещу прокурори,
с имунитета измислен от тях,
за да могат да си правят това
както си искат те сами дори.
Вселюбещ от народа мъченик,
той раздава си живота велик,
крилато хванал истината той,
без да потърси за себе си покой.

 

 

 

clip_image002

ХИСАРСКИЯТ БАРД

СТОЯН БОЧУКОВ

 

 

Древният Хисар винаги е бил обиталище на музите. От целебния минерален извор черпели сила и вдъхновение римски и византийски книжовници. Тук Иван Вазов създава "Отечество любезно, как хубаво си ти!". В Хисарския творчески дом отпускаха морни тела и остреха пера писатели от социалистическата епоха. Пак тук на времето пропя прочутият Хисарски поп.

Днес в китното градче живее и твори бардът Стоян Петров Бочуков. Неговото поетическо дело е доказателство, че въпреки превратностите на демокрацията това кътче от родината е съхранило автентичния живец на вдъхновението. Хисаря дарява онази милувка на музата, без която всяко творческо усилие е обречено на провал.

Биографията на Стоян Бочуков е събрана от снахата Николина и сина Петър. Роден е на 24 май 1931 г. в близкото село Старо Железаре. Почитатели на поета виждат в рождената дата пръст на съдбата. Стоян се появява в Деня на славянската писменост. Буквите на Кирил и Методий той ще подрежда в думи, а думите – в стихове, с които ще изгради уникален модел на лирически изказ. Вече като зрял творец Бочуков прави благодарствен поклон пред Солунските братя:

Образите святи, мили

във сърцата ни са се впили

и ни водят те все напред,

в нашата природа със ред.

Стоян първом учи в родното село, после продължава образованието си в Карлово, Хисаря и Пловдив. През 1951 г. завършва учителския институт "Тодор Самодумов". Влиза в казармата. "Служи като артилерийски топограф с 122 мм гаубици – сочат неговите биографи – Три години непрекъснато работи с петозначната логаритмична таблица и се уволнява като сержант", уточняват те.

След войската Бочуков учителства из пловдивските села. Междувременно записва химия в Софийския университет. Още преди да завърши е назначен за учител в Хисарската гимназия, където преподава 25 години.

Педагогическата кариера на Стоян Бочуков завършва в родопското село Медевци. "През 1991 год. – четем в досието му – е избран за директор на училището чрез тайно гласуване от тридесет учители. Още същата учебна година в края прави три съкращения на учители от работа, защото броят на учениците намалява поради изселничество на турски семейства. Това го понася трудно и като има предвид, че през следващата година ще бъде по-голямо, и поради семейни причини, напуска училището в с. Медевци и се прибира като пенсионер в гр. Хисаря."

Гьоте казва, че големите дарования изживяват няколко творчески пубертета. Стоян Бочуков е минал три, в момента тече четвъртият. Поетът участва в литературни четения, разказва спомени пред учащи се, напътства млади таланти. "Той е стожерът на литературен клуб "Извор" – категоричен е сатирикът Борислав Ганчев – Стоян е крепител на колективния творчески дух. Няма да преувелича, ако го нарека гений, комуто е трудно да се подражава. Въпреки това ние се учим от него всеки ден!"

Кабинетът на Стоян Бочуков се намира на улица "Стряма" № 1. Тук

clip_image004

в мансарда под звездите, поетът се докосва до гениалното. Прави го като се концентрира с плетки. Стоян плете на две куки, но може и на една, което е значително по-трудно. След няколко реда с куките той изкарва няколко реда с перото. Школата Ред прежда, ред мастило вече има последователи.

Какви теми и мотиви са застъпени в поезията на Стоян Бочуков? Бардът улеснява работата на критика, като сам районира литературните си владения на Съвремие, Минало и Природа.

В нашето Съвремие Бочуков извисява ръст като поет на будната гражданска съвест. Душата на барда е чувствителна струна, която откликва на устрема на делника – с неговите радости и скърби, гримаси и усмивки. Няма значимо обществено събитие в най-новата ни история, което да не е развълнувало поета и да не е отразено в богатото му творчество.

Бойко Борисов повежда война с престъпността – Бочуков сяда зад белия лист, за да го обяви за светец. Георги Първанов става президент – Бочуков вдъхновено му стиска десницата. Премиерът Симеон Втори начева реформи – Бочуков го поощрява със стих. Храбра българка заминава за Ирак – Бочуков си купува нова химикалка, за да възпее и тази героика.

Понеже е химик, Стоян Бочуков отключва тайните на битието с Менделеевата таблица. В търсене Философския камък на познанието, той разбира, че животът не е само H2O. Веднъж чува негови възпитаници да четат формулата C2H5OH като "Цапни му две, хайде още пет, оха-а-а…"

"Още от малък съм обичал да наблюдавам поведението на пияча, пушача, ученици в кръчми, барове и дискотеки", споделя педагогът поет. Своеволното тълкувание на етиловия алкохол прелива чашата и Стоян се ангажира да върне заблудените в правия път. Докато Магда Петканова безотговорно възпява одринското вино и драмската ракия, Стоян Бочуков категорично отрича пещерската:

Първолета ухае,

мозъкът се замае,

от пещерска ракия

и от вкусна туршия.

Ако един юноша обръща чашки, дърпа цигари и се кълчи по дискотеки, от него няма да излезе нито Бойко Борисов, нито Георги Първанов, нито Симеон Втори. Младите трябва да вземат пример от героичното Минало, учи Бочуков. Поетът не чете историята сухо, учебникарски. Неговите сенки от миналото са актуални, кореспондират с настоящето.

Според Бочуков например Теодосий І Велики е изобретил авангардното опаковане далеч преди Христо Явашев – Кристо:

Теодосий първи, строителен стратег,

император от края на четвърти век,

е пламтял в разгара на строителна страст

и е опаковал всичкото в захлас.

Друг пример. Стоян Бочуков внушава, че във вихрения героизъм на Гоце Делчев има нещо от динамиката на Формула 1:

Горе вирната глава, пламък в очите,

Гоце като лъв със дружината е пръв.

Хвърля се кат герой срещу турци безброй,

без да се плаши той от всякакъв завой.

В подвига на живата торпила Димитър Списаревски пък пулсира космически хаос и трагизъм. Американските летящи крепости Либърейтър падат една подир друга като совалките “Чалънджър” и “Калъмбия”:

След секунда само повалил е друга,

тя пада горяща, без да се срамува.

Ранен в краката, но мозъка сияе,

таран през секунда набързо извае.

А пред гроба на благодетеля Тодор Марков поетът доказва, че може да се върви напред, дори когато се крачи назад:

Ти даде си живота, чест, ум несломим,

за да е духът ни вече непобедим.

Да върви България напред в прогреса,

да расте, множи се даже във регреса.

В дял Природа ние виждаме един по-различен Бочуков. Тук той е по-пастелен, лирическите тонове са с гама и половина по-ниски. Поетовото преклонение пред родните красоти датира от село Медевци. "Там работи всред красива природа от иглолистни, широколистни и други видове дървета", единодушни са неговите биографи. Не случайно сегашната творческа лаборатория на гения се намира точно срещу канцеларията на Горското стопанство в Хисаря.

В пейзажната лирика на Бочуков има нещо от поетиката на Верлен. Нашият автор благоговее пред стръкчетата трева, опива се от дъха на цветята, гали клоните на дърветата. Но дори сред омайната природа сърцето на барда не трае. Бочуков вдига взор към величествените върхове, за да възкликне:

Рила – наша великанка,

с красотите непозната,

тя ни дава героизъм

и ни води в оптимизъм.

Това не е изкуствена патетика, кухо декламаторство. Стоян Бочуков здраво е свързан с кърмилницата земя. Когато не пише и не плете, той обработва свое лично стопанство, чиито дарове предлага на Хисарския пазар. Всеки неделен ден върху неговата сергия може да се види рогът на изобилието. Поетът е най-големият майстор на зеленчука в района. Бочуковите домати и краставици, чушки и марули, лук, чесън и репички, бамя и патладжан, зеле и лапад имат особен аромат. Причината – поетът не гледа на продукцията си като на зарзават, а като на "картини от нашата жива и нежива природа".

Всяка пролет на Бочуковата сергия има и китка синчец. Така озаглави той

clip_image010

своята първа книга. "Избрани стихотворения "Синчец" (Пловдив, 2004) се появиха, за да зарадват обеднелия откъм поезия български народ…

 

Още за този бард можете да прочетете в книгата, по която се работи усилено и се надяваме към началото-средата на май да е готова.

 

P.S. Текстът е НЕРЕДАКТИРАН.

3 comments

  1. Надявам се да не го редактирате. Евала, Тахов.

  2. admin4iztok /

    Под редакция имам предвид основно коректорска намеса, иначе изключително забавния стил на Тахов е неприкосновен :) Скоро ще кача и вариантите за корица, които вече имаме.

  3. Имам дъщеря на 6г. и по-добри стихчета измисля – имат ритъм, а тя дори и в песнички ги превръща…
    Но тези тук предизвикват доста смесени чувства в мен.Хем ми е смешно, хем тъжно…
    Ще взема да разкарам тъжното, по-добре е да се смея. Все пак смехът е здраве!!! :)

Leave a Reply


nine × = 18