„Слепоглед” ПРЕЗ ОЧИТЕ НА Елена Павлова…

Mar 07

   Скъпи читатели,

   С радост ви представяме новата ни рубрика – „През очите на”, в която преводачи, редактори и изобщо хора, обичащи четенето, ще представят гледната си точка към знакови книги, по които са работили или които са ги впечатлили.

    Първият ни гост е Елена Павлова, известна не само като преводач на Дан Симънс, Лоръл Хамилтън и Стивън Кинг, но и като автор на романи („Балада за бръснача” под псевдонима Лени Кинг) и книги-игри („Мъртви звезди” под псевдонима Върджил Дриймънд). Вижте какво е видяла тя при превода си на един от най-сложните фантастични романи на последното десетилетие: „Слепоглед” на Питър Уотс, който ще излезе у нас на 14 март:

slepogl-pic

    … И все още ме изумява това, че когато преди няколко години теоретизирахме и философствахме каква трябва да бъде новата и съвременна „твърда” фантастика, тази книга вече е съществувала. Някъде дълбоко в мозъка си продължавам да изпитвам мъчителното, гъделичкащо усещане, че тази книга е била написана специално за мен… Само дето така и не сме се срещнали навремето. Разбира се, това сигурно е опит на мозъчното ми стебло да подскаже нещо на съзнателното „аз” – само остава да се досетя какво точно…

      За едно мозъчното ми стебло е право: Питър Уотс е „съвременен” автор във всеки един смисъл на думата – той не просто използва за основа на творчеството си съвременна наука и не просто има модерен стил на писане: героите му живеят в свят, който е логично (и логично – мрачно) продължение на нашия собствен. И разказите на Уотс, и предишните му романи, и „Слепоглед”, се отличават с на моменти зловеща достоверност. Уотс е интерактивен автор – в буквалния смисъл. Всеки може да го намери на http://www.rifters.com, където са публикувани множество материали, ненамерили място в книгите. Там е изложено и цялото му творчество, под Creative Commons лиценз, за което е имал големи проблеми с издателство TOR… но е спечелил борбата за оставането със свободен достъп в ноосферата.

    Накратко: Питър Уотс е различен.

PW_Waterside

     Различна е и историята, която предлага в „Слепоглед”. Различна по толкова много начини, че дори сега, след като съм приключила с превода и съм го предала, все още не съм напълно сигурна какво в действителност се случва в нея, кой побеждава във финалния сблъсък и дори за какво се разказва вътре…

     На пръв поглед не е трудно да се обобщи: „Слепоглед” е праволинеен разказ за първия контакт, при това брилянтно изпълнен, с истински, достоверни и страшни извънземни, на които авторът не се опитва „без да иска” да приписва човешки качества, точно обратното: постигнал е изумителни нива на достоверна различност. Дотам, че контакт между хората и цивилизацията на криволячовците е невъзможен – как да кажеш „Идваме с мир!”, ако самите думи означават война?

      Не, наистина не е трудно да се обобщи на пръв поглед: „Слепоглед” е детайлен… даже твърде детайлен… разказ за пост-Сингуларното общество, в което човечеството умира, защото е презадоволено и вече няма цели. И все още очаква настъпването на Сингуларността, която всъщност вече е дошла и е отмила истинската човещина. Дотам, че контактът между хората е невъзможен – сексът „в първо лице” се смята за проява на ексцентризъм и дори контактът „лице в лице” е рядкост…

     Не, не, въобще не е трудно да се обобщи на пръв поглед: „Слепоглед” е книга за хората, за това как всеки един възприема света различно и как човешкият мозък е така устроен, че в действителност представлява гигантска Китайска стая, в която постъпват откъслечни парченца информация, преработват се по предварително зададени алгоритми и се подават на съзнанието ни, с ясното съзнание, че в действителност то се изправя не пред истинския свят, а пред негов модел… който има маргинално общо с реалността. Понякога изобщо няма нищо общо. И не, не става дума само за физическото възприемане на света около нас – абсолютно същото важи и за общественото устройство, моралните норми, за целия светоглед… Не е нещо, което лесно си признаваме, но Питър Уотс е забол човешкото съзнание, нашия алтер, все едно закарфичена за стиропорена подложка муха.

      На втори поглед… не вярвайте сляпо на това, което сте видели при първия. Все пак, четем книгата посредством собствения си модел на света, а реалността е напълно различна.

      Ненапразно „Слепоглед” е номиниран, но не е получавал нито една награда – и същевременно няколко негови превода са грабнали големи отличия. Самият Питър Уотс казва, че нерядко го питат кога книгата му ще бъде преведена… на английски.

   Вижте и фантастичната корица, дело на Георги Панайотов:

Slepogled_prw

Leave a Reply


6 + = thirteen