За името и корицата на “Изкуството, сталкерът на ума” на Джона Лерър

Oct 30

    Izkustvoto_stalkeryt_na_uma_prw Изборът на име и корица на книга е от изключително значение, като е ясно, че за по-масовите книги е дори от решаващо. Ние обаче имаме щастието да издаваме книги, които са много по-важни като стойностно съдържание и нашите читатели оценяват това. Осъзнаването на този факт обаче не означава да неглижираме визията на кориците, затова и различни варианти са винаги подлагани на щателен оглед и сериозни спорове в офиса – всички имаме много различни вкусове и точно това е нашето предимство: съумяваме да посочваме различни посоки, за да получим желаното качество.

   Книгата на Джона Лерър е с оригинално заглавие Proust Was a Neuroscientist, което според нас обаче бе само малка част от мащабната картина, която книгата рисува – защото освен Марсел Пруст, в нея се анализират прозренията в творчеството и на Уолт Уитман, Джордж Елиът, Огюст Ескофие, Пол Сезан, Игор Стравински, Гъртруд Стайн и Вирджиния Улф – виждате какви имена, които не могат и не бива да остават на заден план.

   Ето и есенцията на книгата:

    В тази книга става въпрос за творци, които са предусетили откритията на невронауката далеч преди тя изобщо да съществува. Уолт Уитман, Джордж Елиът, Огюст Ескофие, Марсел Пруст, Пол Сезан, Игор Стравински, Гъртруд Стайн и Вирджиния Улф са открили истини за човека и неговия ум, които науката едва днес ПРЕоткрива. Въображението на тези истински сталкери е предугадило факти от бъдещето.

     Вече знаем достатъчно, за да знаем, че никога няма да знаем всичко. Ето защо имаме нужда от изкуството: то ни учи как да живеем с мистерията. Само човекът на изкуството може да изследва непознатата вселена, без да ни дава готов отговор, тъй като понякога отговор просто няма. Когато дръзнем да се хвърлим отвъд ръба на нашето познание, изкуството е единствената ни опора. Но хората на изкуството трябва и да не пренебрегват вдъхновяващите описания на реалността, създадени от науката. Всеки хуманитарист трябва да чете списание „Нейчър“. Същевременно обаче точните науки трябва да признаят, че техните истини не са единствени. Няма познание, което да има монопол върху познанието. И изкуството, и науката могат да бъдат полезни – и верни. В нашата собствена епоха изкуството е необходимият баланс за самохвалството на научния редукционизъм, особено що се отнася до човешкия опит.

Джона Лерър

НИКОГА НЯМА ДА РАЗБЕРЕМ КАК УМЪТ ПРЕВРЪЩА ВОДАТА НА НАШИТЕ КЛЕТКИ ВЪВ ВИНОТО НА СЪЗНАНИЕТО.

   Виждате на какво се спряхме и се надяваме да го оцените положително. По-долу са и други от разглежданите над 10 варианта, които по една или друга причина отпаднаха.

 

Prust_mozuchniqt_15

 

Prust_mozuchniqt_16

 

 

Prust_mozuchniqt_13

Leave a Reply


5 − two =