“Близки срещи от Zомби вид”- Денимир Велчев

Apr 11

WWZ-cover

   С удоволствие ви представяме и разказът, който получи допълнителната награда от конкурса “Близки срещи от зомби вид” – голям плакат с корицата на книгата. Тук може да прочетете и разказът-победител, а самата феноменална “Z-та световна война” на Макс Брукс може да поръчате с безплатна доставка за цяла България от нашия сайт.

   Оставяме ви с Денимир и… внимавайте, зомбитата са навсякъде, особено в градския транспорт!

     Николай Григоров довърши жилавата старица със стика за голф и свирна сигнала. Само преди седмица беше толкова радостен когато спечели семейна почивка в Тайланд от мола. Знаеше си той, че е карък- точно да опънат чадъра на плажа ще избухне нечувана пандемия и девет десети от хората наоколо ще се превърнат в безмозъчни чудовища с необясним глад за сурово месо.

   Сега Николай си проправяше път към акостиралите на кея бензинови лодки с помощта на сина си и готвача на хотела – набит азиатец, който въртеше чевръсто сатъра си и посичаше нещастните човекоподбни наоколо.

   – Добре, че е тая бясна нинджа- обади се синът му докато тичаха и така ритна в главата едно зомбирано магаре за снимки, че му свали сомбрерото- Иначе с твоя стик щяха да ни озорят.

   Това е то – синовната неблагодарност, помисли си Николай. В неговите очи единствено благодарение на врачанската му съобразителност той и поколението му бяха все още живи. Е, вярно- наложи се да удави жената с пожарогасителна пяна докато пълзеше към тях с безизразно мучене и се хлъзгаше в локва плажно масло. Не му достави удоволствие, въпреки че неведнъж бе фантазирал за нещо подобно в зимните вечери след някой скандал. Иронията беше, че жена му- бог да прости- беше епидемолог към ХЕИ и настоя да си направят всички ваксинации преди пътуването.

    Готвачът събори на земята един позамирисал будистки монах и го направи на наденица.

   – Лоша карма, а?- ухили му се сина на Николай, но онзи само вдигна рамене.

   – Не го научиха тоя език тея и това е.

   Двамата Григорови решиха да се натоварят на лодката и да оставят дребничкият готвач да ги изтика във водата. “Нинджата” захвърли сатъра си и ръмжейки зарови пети в пясъка.

   – Тикай, тикай!

    Тайландецът нямаше шанс. От бистрите води изпълзяха двама леководолази и го загризаха за ръцете и врата. Николай се прекръсти и опъна ремъка. Двигателят се събуди и затласка лодката към открития океан.

   – Ами и не спряха да ме хапят тия комари- обади се синът и се плясна по врата с досада.

   Някои хора нямат угодия и това е, помисли си Николай, и нещо го накара да се обърне.

   Синът му го гледаше с празен поглед, много подобен на погледа, с който го заварваше пред компютъра на прибиране от нощна смяна. Още тогава усещаше, че наследникът му ще го довърши, но никога не си го бе представял по този начин.

Leave a Reply


+ six = 13