Легалното “пиратство” – копирането на успешните книги

Nov 18

   В романа си “Опасно лекарство” Артър Хейли чрез своите герои критикува порочната практика на фармацевтичните компании да копират добре продавани лекарства, променяйки ги минимално с цел да избегнат патентните закони. Така, вместо да се влагат пари в рисковани изследвания, които обаче биха придвижили науката напред, се осигурява лесна печалба. На чужд гръб и инвестиции.

   Родното книгоиздаване страда от подобна тежка форма на паразитизъм. В джунглата на “кризата” – мантрата, която оправдава всяко действие, дори и незаконните – избуяват и се развиват всякакви практики, които са легални, но дълбоко неморални и изкривяващи пазара.

   Дори няма да говоря за пускане на книги без права, за тиражи “в сянка”, за “кражба” на наложени автори, за дъмпингови цени и осакатени издания, които основателно отвращават хората и засилват движението към поръчки на оригинални издания или дори по-лошото – отказ от купуване на книги изобщо.

   Сред тези грехове все по-силна тежест добива още едно явление – масовото копиране на успешни издания, издаване на безкрайно количество техни “заместители”, написани и издадени с очевидна цел печалба и нулев принос към тематиката. Въпреки биенето в гърдите за “мисия”, за “уважение към читателите” и прочие…

   Примерите са безброй – вампирските саги са само един от тях, като в момента на пазара се блъскат десетки лъскави издания, чието единствено “достойнство” е вливането в мейнстрийма, наложен от модата. Женските романи, диети, хранене, селф-хелп литература – рафтовете са задръстени с гръмки заглавия, подплатени със солиден маркетинг и пълна незаинтересуваност към същинската стойност на тези заглавия.

   Читателят е принизен до купувач – безличен индивид,
чиито джобове трябва да бъдат изпразнени.

    Ето и пример. Феноменалният успех на “Тайната” на Ронда Бърн – минала тридесет и пет хиляден тираж у нас –  породи прилична поредица от книги-“копия”, които се “опират” на нея, “допълват” я, критикуват, преработвайки само привидно същността й, и прочие трикове.

   Всяка една от книгите по-долу е написана с цел да копира оригиналната “Тайната”. Всяка една от тях в рекламата си се възползва от нейния успех и се стреми да “засмуче” част от успеха й. Затова не виждаме нищо лошо в това да кажем мнението си за случващото се, както и да покажем тези издания, които считаме за откровено паразитиращи върху нашите собствени усилия и инвестиции. Още повече, че има още десетки сходни книги, които не използват “Тайната” за реклама – те са в правото си да бъдат на пазара и да се борят за читателското внимание.

   Не, ние не смятаме, че някой има право да казва на някой издател какво да издава и какво не – това е свободен пазар и всеки има право на бизнес решения (стига да не изкарва пари на чужд гръб, разбира се). Но има и по-важни неща, невидими на пръв поглед – безкритичното издаване на всякакви копия наводнява пазара с ниско качество, преследването само и единствено на бързи печалби опорочава издателския бизнес изобщо, откровената заблуда на читателите стана норма, а не изключение… Това е капан, от който страдат всички – и издатели, и книгоразпределители, и читатели.

    Кризата на нашия пазар не е породена само от външни фактори. Тя е дълбоко вътрешна и ние в “Изток-Запад” нямаме намерение да я подминем с мълчание.

 

  

image

 

image   image 

image

 

image

image  image 

Христо Блажев

Книголандия

4 comments

  1. Отлична статия! Наблюденията за наводняването с посредствени, имитаторски неща, са много на място.

  2. nameless /

    Поздрави за статията! Тук ще добавя и книгата на Димитър Божанов ‘Кафе за събуждане’, която изцяло е преписана с изключение на няколкото страници лична история. Същият господин заяви, че писателите в България са богати, защото се печелело от книги, а четох и, че организирал семинари с надслов: ‘Това, което ще научите при мен, няма да научите на никое друго място’, при положение, че този тип литература ‘проповядва’ обратното – всеки може да види навсякъде уроци, чрез които да се учи и вече няма нужда от посредници.

  3. В конкретния случай мисля, че най-голямо копие е “Отвъд тайната”, форматът, оформлението, всичко е 1:1 с “Тайната”.

  4. Байгъньо /

    Тъй като и самата Ронда Бърн най-безсрамно е откраднала идеята, за да напише своя грандиозен бестселър, нищо чудно, че и тя самата се е превърнала в такъв източник на доене на кинти. Тя просто беше първата, която написа книга по филма “Тайната”, последваха я и почти всички, които участват във филма и нагледно показаха колко много пари може да спечели човек, като пише книги как се печелят пари :) ))
    А издателите и читателите са просто едни дойни крави, имали нещастието да се хванат на хорото и да се окажат в основата на пирамидата, а не някъде по етажите й.

Leave a Reply


8 + three =