Мемовете: новите репликатори

May 08

Досега не съм говорил много за човека специално, въпреки че никъде умишлено не съм го и изключвал. Една от причините, поради която използвах термина машина за оцеляване, е, че животно би изключило растенията, а в нечии глави и хората. Доказателствата, които предлагам, трябва да са приложими към всяко еволюирало същество. Ако се очаква да се появи някакъв вид, това трябва да се случи поради определени конкретни причини. Има ли достатъчни причини да предполагаме, че нашият собствен вид е уникален? Вярвам, че отговорът е „да“.

Повечето от необикновеното в човека може да бъде обобщено с една дума – култура. Използвам думата не в снобския ѝ смисъл, а така, както се използва от учените. Предаването на културното наследство е аналогично на генетичното предаване по това, че макар да е преди всичко консервативно, то може да породи форма на еволюция. Джефри Чосър[1] не би могъл да поддържа разговор със съвременен англичанин, въпреки че са свързани помежду си чрез непрекъсната верига от около двадесет поколения англичани, всеки от които би могъл да говори с непосредствените си съседи по тази верига така, както син говори с баща си. Езикът „еволюира“ по негенетичен начин и със скорост с много порядъка, по-бърза от генетичната еволюция.

Предаването на културното наследство не е уникално за човека. Най-добрият нечовешки пример, който знам, е описан напоследък от П. Ф. Дженкинс в песента на един скорец, който живее на едни острови недалеч от Нова Зеландия. На острова, където ученият работел, тази птица имала цял репертоар от около девет различни песни. Всеки мъжкар пеел само една или няколко от тези песни. Те можели да бъдат класифицирани в диалектни групи. Например една група от осем мъжки от съседни територии пеели особена песен, наречена „Се-Се“. Други диалектни групи пеели различни песни. Понякога членовете на една диалектна група пеели повече от една определена песен. Като сравнява песните на бащи и синове, Дженкинс показал, че начините на пеене не се наследяват генетично. Всеки млад мъжкар има вероятност да усвои песни от териториалните си съседи чрез имитация по начин, аналогичен на човешкия език. През по-голямата част от времето, докато Дженкинс бил на острова, там имало фиксиран брой песни, един вид „песенен пул“, от който всеки млад мъжкар си е избирал своя малък репертоар. Но от време на време Дженкинс имал привилегията да наблюдава „съчиняването“ на нова песен, което се е случвало в резултат на грешка при имитацията на стара песен. Той пише: „Беше показано, че нови песенни форми се появяват по различен начин – чрез промяна на даден тон, повторение на тон, изпускане на тонове или чрез комбинация на части от съществуващи други песни… Появата на новата форма беше внезапна и постоянна за няколко години. По-нататък в определени случаи вариантът се предава акуратно в новата си форма на по-младите поколения, така че се развива една забележително единна група от певци, изпълняващи еднакви песни.“ Дженкинс нарича появите на нови песни „културни мутации“.

Песента на скореца действително еволюира по негенетичен път. Има и други примери на културна революция при птиците и при маймуните, но това са само интересни куриози. Нашият собствен вид е този, който наистина демонстрира на какво е способна културната революция. Езикът е само един от многото примери. Модата при дрехите и диетите, церемониите и обичаите, изкуството и архитектурата, инженерната дейност и технологиите – всички еволюират във времето по начин, който изглежда като високо ускорена генетична еволюция, но който в действителност няма нищо общо с генетичната еволюция. Както и при генетичната еволюция обаче, промяната е прогресивна. В определен смисъл съвременната наука е действително по-добра, отколкото древната наука. Разбирането на човека за Вселената не само се променя през вековете: то се усъвършенства. По всеобщо признание сегашният разцвет датира само от епохата на Ренесанса, която е предхождана от мрачен период на застой, в който европейската научна култура е била застинала на равнището, което са постигнали древните гърци. Но както видяхме в Глава 5, генетичната еволюция също може да процедира като серия от кратки изблици между относително стабилни плата.

Аналогията между културната и генетичната еволюция често е била изтъквана, понякога в контекста на съвсем ненужни мистични обертонове. Аналогията между научния прогрес и генетичната еволюция чрез естествения отбор подробно е изяснена от сър Карл Попър. Аз бих желал да отида дори по-далеч в направленията, които се изследват, например от генетика Л. Л. Кавали-Сфорца, антрополога Ф. Т. Клоук и етолога Дж. М. Калън.

Из “Себичният ген“, Ричард Докинс


[1] Английски поет, дипломат и държавник (ок. 1340–1400). – Б.р.

Leave a Reply


eight × = 64