“Как трябва да се измерват силите на една държава” – откъс от “Владетелят” на Николо Макиавели

May 04

 

Анализирайки качествата на тези владения, трябва да се вземе под внимание още нещо: какъв вид държава притежава владетелят и може ли той да я защитава със собствени сили или винаги ще има нужда да прибягва до чужда помощ. И за да изясня по-добре този въпрос, ще кажа, че според мен на собствените си сили могат да разчитат само онези владетели, които разполагат с много хора или с много пари, защото само така могат да сформират подходяща войска, която да посрещне вражеската атака. Докато според мен от чужда защита се нуждаят винаги онези, които не са в състояние да посрещнат неприятеля в открито поле, а са принудени да се отбраняват зад крепостните стени и там да търсят убежище. За първия случай вече говорихме и пак ще се спрем на него. За втория единственото нещо, което мога да кажа е, че владетелят трябва да укрепява и снабдява своя град, а на останалата част от страната не трябва да отдава никакво значение. И всеки, който е укрепил добре града си, а със своите поданици се е държал, както по-горе споменахме и както пак ще кажем, такъв владетел винаги ще бъде нападан особено предпазливо, защото хората винаги избягват трудните начинания, а владетел, който добре е укрепил града си и се радва на народното признание, не е лесно да бъде нападнат.

Градовете на Германия се радват на голяма свобода, не разполагат с много земи, подчиняват се на императора, когато искат, и не се боят нито от него, нито от други могъщи съседи, защото са така укрепени, че на всеки му се струва трудно и мъчително превземането им. Те всички са опасани с ровове, заобиколени са от здрави стени, имат достатъчно артилерия, а в обществените им складове винаги има храна, напитки и гориво за една година. Освен това, за да могат да изхранват народа, без да тежат на държавната хазна, те му осигуряват за цяла година работа в онези занаяти и поминък, които са жизнена основа за всеки град и източник за съществуването на масите. И на последно място, в германските градове е на почит военното дело и са издадени много разпоредби в негова защита.

Следователно владетел, който не е мразен от хората и който е укрепил града си, не може да бъде нападнат. А онзи, който дръзне да го нападне, ще е принуден посрамен да се оттегли, защото нещата са така променливи, че е почти невъзможно някой да стои напразно да обсажда някой град цяла година. Ако някой възрази, че имотите на народа са извън укрепения град и хората като видят, че те са в пламъци, ще изгубят търпение от продължителната обсада, а и от грижата за собствените им дела, и ще бъдат принудени да забравят за владетеля – на него ще отговоря, че един властен и храбър господар винаги ще намери начин да преодолее тези трудности, или като вдъхне увереност у поданиците си, че злото няма да трае дълго, или като ги сплаши с жестокостта на неприятеля, или като умело отстрани тези, които му се струват най-неспокойни. Освен това логично е да се мисли, че врагът ще опожарява и граби страната в момента на влизането си в нея, т.е. когато духът на хората е още разгорещен и са готови за защита. Но владетелят не трябва да се притеснява в това отношение, защото само като минат няколко дни от обсадата – и поданиците се успокояват; злото вече е сторено, щетите са нанесени и няма вече какво да се стори. Затова хората се сплотяват още повече около владетеля си, защото им се струва, че той им е задължен, тъй като домовете им са изгорели, а имотите разграбени, докато те са го защитавали.

Из “Владетелят“, Николо Макиавели

 

Leave a Reply


9 − = seven