Реликвите поемат на Запад – откъс от “Кръстоносните походи: реликви и чудеса”

Apr 09

 

Още в първите месеци и години след завладяването на Йерусалим и края на кръстоносния поход редица частици от Честния кръст поели от Палестина и Сирия към Западна Европа, заедно със завръщащите се пилигрими. Благодарение на тази традиция множество високопоставени частни лица, както и редица религиозни институции, абатства и църкви от Запада се сдобили със скъпоценни парченца от йерусалимската светиня, донесени като дарение или покупка от завръщащи се кръстоносци и поклонници или пък изпратени като подарък от първите латински крале, архиереи, духовници и благородници на Йерусалим. Още докато бил граф на Едеса, бъдещият първи йерусалимски крал Бодуен дьо Булон присвоил от арменците тяхната реликва на Светия кръст от Вараг (за която също се вярвало че е фрагмент от оригиналния Христов кръст)[1]. Когато след смъртта на брат си Годфроа дьо Буйон същият обаче бил избран за първи крал на Йерусалим той оставил арменската светиня в Едеса и след като се възкачил на трона в Свещения град, започнал да дарява частици от йерусалимската реликва на Господния кръст на някои от своите съратници и лидери на кръстоносния поход, подражавайки по такъв начин на византийския император и следвайки традицията на йерусалимските патриарси[2]. Граф Етиен дьо Блоа бил един от тези барони, които йерусалимският крал Бодуен I дьо Булон щедро дарил с реликви. Той получил от краля фрагмент от Господния кръст и от камъка на Божи гроб, както и парченце от зъба на св. Николай Чудотворец и от мощите на св. вмчк Георги. След смъртта на граф Етиен дьо Блоа в битката при Рамла (18 май 1102 г.) тези светини били отнесени в родината му от неговия капелан Александър. Последният предал реликвите на абатството „Сен Пиер льо Виф“ в град Санс през ноември 1120 г., където палестинските реликви били посрещнати с тържествена церемония[3]. Йерусалимският крал Бодуен I дарил с фрагмент от Господния кръст също и първата европейска коронована особа, която пристигнала в Светите земи. Това бил норвежкият крал Сигурд Йерусалимеца (известен още като Кръстоносеца) (1103–1130), който получил скъпоценната реликва в знак на признателност за помощта, която неговата скандинавска бойна флота оказала на франките в завоюването на важния крайбрежен сирийски град Сидон през 1110 г. Според свидетелството на Снуре Стюрлюсон от скандинавската „Сага за синовете на Магнюс“ кралят и патриархът на Йерусалим подарили на Сигурд „много светини и треска от Светия кръст“ с условието тя да бъде отнесена и съхранявана при гроба на св. крал Олаф и срещу клетва за усърдие в разпространяването и налагането на християнството сред наскоро покръстените норвежци[4]. През 1127 г. крал Сигурд положил фрагмента от йерусалимската реликва в построената от него църква на „Светия кръст“ в кралската крепост в Кунгхеле[5].

Не само първите йерусалимски крале, но и новото латинско духовенство на Свещения град също започнало да изпраща фрагменти от Господния кръст на Запад още от самото начало на XII в. През 1109 г. (1120 г.) каноникът от църквата на Божи гроб Анселм, който преди да потегли с Първия кръстоносен поход, бил служител в катедралата „Нотр Дам“ в Париж, изпратил парче от йерусалимската реликва на епископа на Париж Галон, който я положил в същия катедрален храм в града. Светинята представлявала фрагмент от дървото на Господния кръст, който бил вграден в по-голям кръст, изработен от т.нар. „suppedaneum“ (дървеното стъпало, което поддържало нозете на разпнатия Христос). Тази реликва Анселм придобил от един грузински женски манастир в Йерусалим, където светинята била попаднала по-рано, чрез замонашилата се там вдовица на грузинския цар Давид[6].

Из “Кръстоносните походи: реликви и чудеса“, Калин Йорданов


[1] Dostourian, Armenia and the Crusades, p. 157.

 

[2] Изглежда, че в това отношение крал Бодуен I следвал започнатата още от брат му Годфроа политика, защото е известно, че в църквата на Св. Богородица в Булон се почитали реликви, които и двамата били изпратили от Йерусалим. Вж. Ришар, Латино-Йерусалимское, с. 25, бел. 1.

 

[3] Frolow, La relique de la Vraie Croix, § 311, p. 317; Phillips, The Second Crusade. Extending the frontiers, p. 35.

 

[4] Снуре Стюрлюсон, Саги за кралете на Севера (прев. Сиромахова, Р.)., С. 2003, т. 2, с. 286; Frolow, La relique de la Vraie Croix, § 297, pp. 309–310; Wall, Relics of the Passion, pp. 77–78; Schein, Gateway to the Heavenly City, p.84.

 

[5] Снуре Стюрлюсон, т. 2, с. 291, 304; Frolow, La relique de la Vraie Croix, § 297, p. 310; Wall, Relics of the Passion, pp.78; Реликвата била положена в църковния олтар заедно с редица други светини, сред които и един изписан със златни букви пленарий, който също бил подарък от йерусалимския патриарх.

 

[6] Frolow, La relique de la Vraie Croix, § 298, pp. 310–311; Prawer, J. Social Classes in the Crusader States: the „Minorities“. In: A History of the Crusades., vol. V (ed. Setton, K. M.). Wisconsin, 1985, p. 88, n. 105; Мorris, The Sepulchre of Christ, pp. 223–224; Pringle, The Churches of the Crusader Kingdom of Jerusalem, vol. III, pp. 97–98. Вероятно този фрагмент бил един от двата, които във времето на арабското завоевание на Палестина били отделени от йерусалимската реликва и изпратени в Грузия.

Leave a Reply


five × 2 =