Откъс от първи том на “Сън в алени покои” на Цао Сюецин

Mar 27

 

Девойка със съдба нерада намира момък
със съдба нерада.

Монахът от „Кратунка“ бивш отсъжда дело
със кратуна празна[1].

Нека продължим историята – когато Дайю и братовчедките ѝ стигнаха до дома на госпожа Уан, там завариха госпожа Уан и изпратените от дома на брат ѝ жени да обсъждат домашни дела; говореше се и за съдебното дело по убийството, в което бе въвлечен синът на сестра ѝ. Тъй като видяха, че госпожа Уан е претрупана с дела, сестрите излязоха и отидоха в дома на вдовицата госпожа Ли Уан.

Ли Уан бе съпруга на покойния Дзя Джу. Джу си бе отишъл преждевременно от тоя свят, но след себе си той бе оставил син на име Дзя Лан, който сега бе на пет години и вече бе започнал да изучава книги. Госпожа Ли пък бе дъщеря на виден чиновник от Дзинлин, баща ѝ се казваше Ли Шоуджун и бе заемал длъжността дзидзиу във висшето императорско училище „Гуодзъдзиен“[2]. В по-старо време в рода му не бе имало момче или момиче, които да не знаят наизуст „Книга на песните“ и „Книга на писмената“[3], ала от Ли Шоуджун насетне бе възприета идеята, че „жената е добродетелна, когато не е образована“[4], затова той не се бе постарал да даде по-задълбочено образование на Ли Уан, но я бе накарал да попрочете „Женско четирикнижие“ и „Сказания за достопаметни жени“, да понаучи някой-друг йероглиф, да позапомни някое-друго житие на добродетелна жена от предишните епохи и стига ѝ. За нея главното беше да може да върти вретено и суче прежда, затуй и името, що ѝ дадоха, бе Ли Уан, а второто ѝ име бе Гунцай[5]. Затова макар и тая Ли Уан да бе загубила съпруга си на младини и да живееше в разкош и изобилие, тя приличаше на сухо дърво и изстинала пепел, никога не питаше и не слухтеше, знаеше само едно: да прислужва на родителите си и да се грижи за сина си. Когато имаше свободно време, присядаше със зълва си, да ѝ помогне с шиенето или да четат заедно на глас.

Макар сега Дайю да живееше тук като гостенка, с нея винаги бяха тези лели и сестри и освен за стария си баща, тя не се безпокоеше и грижеше за нищо друго.

 

Нека сега се върнем при Дзя Юцун, който получи назначение в резиденция Интиен и веднага щом пристигна на местоназначението си, там го очакваше делото по убийството, заедно с всички подробни документи по него. Ето какво бе станало: две семейства бяха влезли в кавга по повод закупуването на слугиня и нито едно от тях не бе искало да отстъпи, така се бе стигнало до пребиване до смърт. Тогава Дзя Юцун прати да доведат ищеца за разпит.

– Убитият бе господар на Вашия нищожен раб – започна ищецът. – По онова време той купи едно момиче, но не знаеше, че то е било отвлечено и продадено от похитителя си. Този похитител първо взе среброто от господаря ми, който обаче каза, че следващият ден е щастлив и ще почака тоя ден да въведе в дома си момичето. Ала в това време похитителят тайно продал момичето на дома Сюе. Когато узнахме станалото, отидохме да подирим тоя човек и да си приберем момичето. За жалост този род Сюе са отколешни сатрапи в Дзинлин, защото имат огромни богатства и влиятелност. Банда от нагли и зли слуги пребиха господаря ми до смърт, а убийците – господар и слуги – заедно побягнаха, та се запиляха без следа, а тук останаха единствено хората, които не са замесени в злодейството. Цяла година откак съм подал жалба срещу тях, ала никой не си е помръднал пръста. Умолявам Ви, господарю, да заловите злодейците, да подкрепите доброто и правдата, тогава и живите, и мъртвите ще Ви въздадат безкрайна благодарност за тази небесна милост!

Щом чу това, Юцун пламна от гняв и викна:

– Къде се е чуло и видяло такова дело? Да се пребие до смърт човек и виновникът да се изниже по живо по здраво, без никой ръка да сложи върху него?

И той начаса издаде заповед за арест и прати разсилни час по-скоро да доведат близките на злодееца за разпит с изтезания. Ала видя, че отстрани на съдебния трибунал стои слугата на ямъна, който с очи му правеше знаци да не издава заповед за арест. В сърцето на Юцун се яви съмнение и ръката му спря. Той обяви заседанието за приключено, напусна съдебната зала и се усамоти във вътрешната стая, накара всички слуги да си отидат, а при себе си остави само речения слуга. Последният, без да се бави, пристъпи към него и му се поклони според обичая, като рече с усмивка:

– Ваша честност не преставате да се изкачвате по служебната стълбица и да получавате все по-висок доход от осем-девет години насам, нима вече сте ме забравил?

– Лицето ти ми е много познато, ала не мога да си припомня отведнъж – отвърна Юцун.

– Нима Ваша честност сте забравил мястото, откъдето започнахте своето изкачване нагоре? – усмихна се слугата. – Мигар сте забравил случката от обителта „Кратунка“ преди години?

Юцун се сепна и чак сега си припомни миналото. Оказа се, че този слуга е един от послушниците в храма „Кратунка“, който след големия пожар бе останал без обиталище и бе решил, че в ямъна препитанието ще е по-леко, и тъй като се бе натърпял на манастирските скърби и лишения, той се възползва от младостта, остави косата си да порасте и зае длъжността дверник на ямъна. Как да го познае след всичко това? Юцун побърза да го хване за ръка и с усмивка отбеляза:

– Оказа се, че си ми стар познат! – и му предложи да седне, пък тогава да говори.

Ала слугата не смееше да седне, затова Юцун му каза:

– Може да се каже, че ти си приятел от бедните ми години. Тази стая е скрита от чужди очи, защо не поседнеш?

Едва тогава дверникът се реши да приседне на крайчеца на стола. Тогава Юцун рече:

– Поради каква причина преди малко ме възпря да издам заповед за задържане?

Тогава дверникът рече:

– Вие вече сте заел този славен пост, нима не Ви е попадало под ръка копие от тукашния „Амулет за защита на държавния служител“?

– Що за вещ е тоя „Амулет за защита на държавния служител“? – учуди се Юцун.

– В наши дни всеки, който заема поста на местен държавен служител, притежава личен бележник, където са вписани имената на най-влиятелните и най-богатите местни аристократи, това се отнася за всяка провинция. Ако не Ви е известно и някой ден засегнете такова лице, да не говорим за служебното Ви звание, но дори животът Ви не може да бъде гарантиран! Затова съществуват тези „Амулети“. Родът Сюе, за когото стана дума преди малко, е такъв – защо Ви е да го задявате? Решаването на настоящето дело може да стане без затруднения, а ето, всички предишни местни префекти свършиха зле, защото не зачитаха благоразположението и доброто име на тези люде.

 


[1] Игра на думи: името на будистката обител „Хулу“ (葫蘆, Кратунка), за която се споменава в първа глава, звучи като думата „хуту“ (糊塗, празноглав, неразумен, глупав), намек за съдебното решение, което Дзя Юцун взема под влияние на слугата на ямъна, бившия послушник в обителта „Кратунка“.

 

[2] Букв. „Главен възлиятел на жертвено вино“ на императорските пирове, когато се принасяло жертвоприношение на Конфуций; по-късно се преобразува в длъжност в държавното училище Гуодзъдзиен, най-висшето учебно заведение в императорски Китай.

 

[3] Шидзин („Книга на песните“) и Шудзин („Книга на писмената“, сборник с исторически четива) се считат за двете най-древни книги, стоящи в основата на книжовното образование в древен Китай.

 

[4] Мисълта е цитат от книга на Джан Дай (дин. Мин): „Мъжът е способен, когато има добродетели, жената е добродетелна, когато няма способности“ (в смисъл образованост и интелектуални дарования, развивани чрез нея).

 

[5] Уан (紈) означава „тънка бяла коприна“, гун (宮) тук означава „вът­решни, женски покои“, а пък цай (裁) – „кроя“ и „шия“.

 

 

Leave a Reply


1 − one =