Откъс от “По-добрите ангели на нашата природа”

Mar 25

Вътрешните демони

А гордият човек, опит от капка

нетрайна, кратка власт и сляп за свойта

трошлива същност, пред небето скача

с гримаси на ядосана маймуна,

които карат ангелите горе

да ронят сълзи.

Уилям Шекспир, „Мяра за мяра“[1]

Две страни от спада в насилието имат дълбоки последици за
нашето разбиране на човешката природа: (1) насилието; (2) спадът. Последните шест глави ни показаха, че човешката история е низ от кръвопролития. Видяхме племенни набези и вражди, при които са убивани предимно мъже, премахване на новородените, при което са убивани предимно жени, устройване на мъчения за отмъщение и удоволствие и избиване на достатъчно видове жертви, за да се напълни цяла страница от речник на римите: хомицид (човекоубийство), демоцид, геноцид, етноцид, политицид, регицид (цареубийство), инфантицид (детеубийство), неонатицид (убийство на новородени), филицид (убийство на собствените деца), сиблицид (братоубийство и сестроубийство), гинецид (убиване на жените), уксорицид (убийство на съпругата), матрицид (убийство на собствената майка) и тероризъм чрез самоубийство. Насилието се среща из цялата история и предистория на нашия вид и няма признаци да е било изобретено на едно място и оттам да се е разпространило към другите.

В същото време тези глави съдържат петдесетина графики, които изобразяват насилието с течение на времето, и показват линия, криволичеща от горния ляв към долния десен ъгъл. Нито една категория на насилието не е била закована на неизменно ниво в хода на историята. Каквато и да е причината за насилието, тя не е някакъв извечен подтик като глада, секса или нуждата от сън.

С това спадът в насилието ни позволява да отхвърлим дихотомията, препречвала хилядолетия наред пътя към разбирането на корените на насилието – дали човечеството е в основата си зло или в основата си добро, маймуна или ангел, ястреб или гълъб, долното животно от христоматийния Хобс или благородният дивак от христоматийния Русо. Оставени сами на себе си, хората няма да изпаднат в състояние на мирно сътрудничество, но те не притежават и жажда за кръв, която да се налага редовно да утоляват. Трябва да има поне зрънце истина в концепциите за човешкия ум, които допускат, че той се състои от повече от една част – теории като психологията на способностите, множеството интелигентности, умствените органи, модуларността, специфичните домени и метафората за ума като швейцарско ножче. Човешката природа включва мотиви, които ни тласкат към насилие, като хищничеството, доминацията и отмъщението, но и мотиви, които – при подходящите условия – ни тласкат към мир, като състраданието, справедливостта, самоконтролът и разумът. Тази и следващата глава ще изследват тези мотиви и условията, които ги задействат.

Тъмната страна

Преди да изследваме нашите вътрешни демони, трябва да обоснова тезата, че те съществуват, защото в съвременния интелектуален живот има съпротива срещу идеята, че човешката природа съдържа каквито и да било мотиви, предразполагащи ни изобщо към насилие. Макар идеите, че сме се развили от шимпанзета хипари и че примитивните народи нямат понятие за насилие, да са били опровергавани от фактите на антропологията, понякога все още можем да прочетем, че насилията се вършат от няколко гнили ябълки, които нанасят цялата вреда, а всички останали са миролюбиви по душа.


[1] Прев. Валери Петров.

 

Откъс от “По-добрите ангели на нашата природа“, Стивън Пинкър

 

Leave a Reply


nine + 9 =