Откъс от “Пътешествия” на Марко Поло

Jan 30

След като разказах толкова много, преминавайки през толкова много части на света, сега ще минем нататък и ще се отправим на път към Индия, за да разкажем за чудесата в нея. Най-напред ще опишем корабите, с които търговците плават при търговията с Индия.

Иска ми се да знаете как ги правят. Строят ги от бор и смърч. С една палуба, но на тази палуба са разположени най-малко шестдесет каюти, като във всяка една удобно може да се настани един търговец. Имат рулево весло и четири мачти. Често добавят още две, които се издигат и спускат според нуждата. Корпусът на кораба е двоен: това означава, че една дъска се закача върху другата и това е навсякъде по кораба. Отвътре и отвън корабът е накалафатен, а дъските се прикрепват с железни пирони.

Някои кораби, обикновено по-големите, също така имат тринадесет отсека, направени от здрави дъски, свързани с жлебове една с друга. Това е полезно, защото корпусът на кораба може да пострада някъде, като се удари в риф или кит, който търси храна. Те могат да го пробият, което се случва често. Когато някой кит минава покрай кораба нощем, привлечен от пяната от движението на кораба и от отражението във водата, и реши, че там има храна, тогава той се нахвърля срещу кораба и често пробива корпуса му на някои места. Започне ли да прониква вода през пробойната, тя влиза в трюма, който не е пълен през всичкото време. Моряците бързо я откриват. Товарите се преместват от въпросния отсек в съседния; самите отсеци са толкова здраво направени, че не пропускат вода. Пробойната се поправя и товарът се връща обратно.

Корабите им не ги калафатят с катран, защото нямат катран. Вземат вар и коноп, ситно нарязан, и набиват в него маслото на някакво дърво. Когато сместа е добре напоена – уверявам читателя, – държи като лепило. С това накалафатват корабите си и то е съвсем равностойно на катрана.

Такъв кораб има екипаж от 150 до 300 души, според големината му. Носи много по-голям товар от нашите. Един кораб превозва до пет-шест хиляди кошници пипер. Някога корабите им били по-големи от онези, с които си служат днес, но на много места по островите вълните ги изхвърляли на брега, защото пристанищата не били достатъчно дълбоки да поемат по-големи кораби. Движат се с гребла, по четирима моряци на гребло. Тези кораби ги съпровождат два-три по-малки кораба, някои с екипаж от шестдесет души, други осемдесет, други сто души: пренасят значителен товар – някои цели сто кошници пипер. Движат се с гребла и често служат да теглят по-големите кораби с въжета или съединени няколко въжета.

Когато се придвижват с гребла, както и когато са вдигнали платна, т.е. когато вятърът повече или по-малко е насрещен, по-малките кораби са пред по-големия и му помагат, като го теглят с въжетата. Но това не става, когато вятърът е изпълнил платната на големия кораб и не може да движи малките. На големите също така има привързани към бордовете им десет малки лодки, та когато пускат котва, ловят риба и ги използват за каквото им трябва. Малките кораби влекачи също имат лодки.

Щом един кораб се нуждае от ремонт, т.е. поправка, след години експлоатация, извършват го, както следва. Обковават го с един ред дъски върху първоначалните дъски на корпуса, така че вече стават три реда. След това отново ги накалафатват. Това се повтаря всяка година, докато стигнат до шест слоя дъски, когато морският съд се бракува, защото е негоден за плаване[1].

 

А сега ще разкажа за един опит да узнаят, преди да отплават, дали плаването ще бъде успешно или не. Моряците вземат едно парче плет, обрамчено и хванато от четирите края с въже, така че общо се събират осем въжета и накрая ги усукват в едно въже. След това намират някой глупак или някой, който се е напил, защото няма нормален човек, който би поел толкова голям риск, и го привързват за този плет. Правят това, когато има буря. След това изправят плета срещу вятъра, който го поема, издига го, а моряците го държат за въжето. Преобърне ли се плетът, докато се е изправил срещу вятъра, леко подръпват въжето и той отново се изправя. След това отново отпускат въжето и плетът започва да се изкачва по-високо. И така продължават – ту теглят, ту отпускат, според това дали плетът се накланя, или се изправя, докато плетът се изкачи и изчезне от погледа, стига въжето да е достатъчно. Задачата е следната. Ако плетът се изкачи направо нагоре, казват, че плаването ще бъде бързо и успешно по отношение на печалбата, и всички търговци се трупат, за да заплатят навло за товарите си и пътя. Ако плетът не се издигне, нито един търговец не товари на този кораб, защото казват, че той няма да завърши плаването и по пътя ще се случат всякакви нещастия. И така корабът остава в пристанището за тази година.

След като описах корабите, с които търговците плават за Индия и обратно, нека променя темата и ще премина към самата Индия. Но най-напред ще разкажа за множеството острови на изток в този океан, докъдето достигнахме. Ще започнем с един остров, който се нарича Япония.

Япония е един остров, далеч в морето, на около 1500 мили от континента. Това е много голям остров. Хората са с по-светла кожа, красиви и учтиви. Идолопоклонници са, съвсем независими и не владеят други народи, единствено себе си. Имат злато в изобилие, защото златото се среща в огромни количества. И уверявам читателя, че никой не го изнася от острова, защото нито търговци, нито който и да било друг отива там от континента. Ето защо имат толкова злато – такова количество, че мога да кажа самата истина за едно същинско чудо, за един дворец на владетеля на острова. Читателят трябва да знае, че владетелят има огромен дворец, чийто покрив е изцяло покрит със злато, така както ние покриваме къщите си или църквите си с олово, така този дворец е покрит целият с чисто злато. И цената на всичко това е просто неизмерима. Освен това всички зали, а те са много, също са покрити по пода с чисто злато на дълбочина повече от два пръста. Освен това и залите, и прозорците, и всички други части на двореца са също украсени със злато. Изобщо може да се каже, че дворецът представлява такова неизмеримо богатство, че както и да се опита човек да го изчисли, цената му преминава границите на чудесата.

Имат перли в изобилие, перлите са червени, много красиви, големи и кръгли. Струват колкото белите и дори повече. На този остров понякога погребват мъртвите, понякога ги изгарят; слагат такава една перла в устата на всеки един, когото погребват. Такъв им е обичаят. Също така имат в изобилие много други скъпоценни камъни. Островите са много богати, богатствата им са толкова много, че не могат да се преброят.


[1] Редакцията FB добавя, че корабът се използва още известно време за крайбрежни плавания. Следващият пасаж е само в редакцията Z.

 

Откъс от “Пътешествия” на Марко Поло

 

Leave a Reply


eight × 3 =