Хокусай през очите на Братислав Иванов

Jan 09

 

Кацушика Хокусай (1760–1849) е японски художник, придобил световна слава с гравюрите си върху дърво в стил укийо-е – термин, който в буквален превод означава картини от плаващия (преходния) земен свят. Този стил е представителен за градската култура през историческия период Едо (1603–1868) и достига разцвета си в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в., когато центърът на културния живот окончателно се премества от столицата Киото в Едо (днешно Токио), където е било седалището на шьогуните от рода Токугава.

Началото на укийо-е се свързва с името на Хишикава Моронобу (1618–1694), който към края на ХVІІ в. създава първата монохромна картина по метода на гравирането върху дърво (ксилографията). Корените на самата техника могат да се проследят чак до 770 г., но преди Моронобу тя се използва изключително в рамките на будистката религия.

Първите двуцветни гравюри (бенидзури-е) са отпечатани през 1744 г., а двайсет години по-късно Судзуки Харунобу (1725–1770) поставя началото на многоцветната ксилография, известна като нишики-е, което в превод означава брокатни картини. От 1765 г. до смъртта си през 1770 г. Харунобу създава значителен брой такива гравюри, някои от които са в стил шюнга, т.е. еротични картини. В това отношение Харунобу не е новатор, тъй като укийо-е може да се разглежда и като израз на хедонистичните настроения, характерни за градската култура през Едо. Неслучайно почти всички представители на този стил създават картини от поредиците хубавици и шюнга. През 1770 г. Харунобу илюстрира с многоцветни гравюри книгата Красавиците от Йошивара. Самият Хокусай също е автор на една значителна по обем поредица гравюри, които с голяма доза евфемизъм могат да бъдат наречени еротични. Сред най-известните гравюри на Судзуки Харунобу са илюстрациите на петте добродетели в конфуцианството – вярност, мъдрост, човеколюбие, дълг и ритуал.

Хокусай е известен у нас предимно с картините си от поредицата Трийсет и шест изгледа към Фуджи, създадена през периода 1823–1835 г., като особено популярна сред тях е Вълната от Канагава. Други известни негови поредици са Мостове (1824–1834), Водопади (около 1833 г.), 53 станции по пътя Токайдо (1804).

През 1835 г., вече на седемдесет и пет годишна възраст, Хокусай решава да пристъпи към илюстрирането на поетичната антология Сто стихотворения от сто поети. Тя се отличава от каноничните (императорските) антологии преди всичко по това, че стиховете в нея са подредени хронологично, а не по тематични цикли. По този начин в антологията е представена историята на японската поезия от древността до началото на ХІІІ в.

През 1839 г. пожар унищожава дома на Хокусай, а заедно с него и голяма част от неговите гравюри и ескизи. Това е основната причина поредицата да остане незавършена. Само двайсет и седем от замислените сто гравюри са отпечатани от самия Хокусай като брокатни картини (нишики-е). Всички те са представени в албума, който издателство „Изток-Запад“ предлага на читателите заедно с преводи на съответните стихове от антологията. Японското заглавие на поредицата е Сто стихотворения от сто поети според разказите на бавачката (Хякунин исшю уба га етоки). Това заглавие е показателно за духа на епохата, тъй като внушава идеята, че стихове, създадени от висшата аристокрация, могат да се коментират от представители на третото съсловие. Повечето от илюстрациите имат метафоричен или пародиен характер.

Откъс от предговора на “27 шедьовъра” от Хокусай; съставителство и превод от японски – Братислав Иванов

Leave a Reply


1 × = eight