Ст. Ц. Даскалов превръща лозунга "Петилетката за година!" в "Пет книги на година!"

Apr 19

     Малък, миниатюрен образ на фона на творчество без граници!

 

   Знаете ли какво е на младия човек, когато за първи път приеме работа? Той жадува да твори, той гори и отведнъж се въздига в соб­ствените си очи. Това е първата му работа след училище… И леко, и радостно! И една особена такава гордост ли, увереност ли го окриля. Ду­шата му се разтваря в тоя миг, всяка частица от съществото му се раздвижва, чудни сили го обземат, иска му се да преобразява. Забравя, че е неопитен, че това е първата му самостоятелна крачка. Чувствува се силен, голям майстор, изпод ръцете на когото ще станат чудеса…

   Това чувствуваше Трендафил, когато прие да гледа свинете. Стори му се, че не прасета ще гледа, а някакви розови, нежни същества. Той въздигаше работата си, смяташе я за най-го­лямата, най-важната, нямаше по-важна от нея и от него. Той е най-важният сега, всички в него гледат. От всяко негово действие, движение, ду­ма, поглед зависи съдбата едва ли не на цялото село! Ами да – прасетата са толкова важно нещо сега. Някога прасето си квичеше в кочи­ната и никой не се тревожеше, дори и стопанинът му. Дадеше му бъркане или го пуснеше да пасе и рови и това си е. Когато му дойде времето, го заколи или продаде и това е всичко.29 А сега – грухне ли само, начаса се явяват гле­дачите, бригадирите, председателят, кооперато­рите, дотича с джипката ветеринарният, звънят от окръжния комитет, пишат във вестника. Всич­ко живо се занимава и трепери над прасето. Ами да, прасето е днеска едва ли не съдбовно не­що. Това е романтика и песен. И стопанство, и хора, и студенти, и игри, и песни – всичко за­виси от това, колко много здрави и яки прасета ще отгледат. Цяла България разчита сега на него, младия животновъд.

Leave a Reply


five − 4 =