“Септемврийски светлини” през очите на Светла Христова

Sep 12

 

В „Септемврийски светлини”, третия роман от жанровата си юношеска „Трилогия на мъглата”, Карлос Руис Сафон напуска пределите на своята емблематична Барселона, за да отведе читателите си в тихо градче на Нормандския бряг в навечерието на Втората световна война.

Франция, 1937 г. След смъртта на съпруга си, оставил семейството в дългове, Симон Совел напуска Париж и приема службата на икономка във внушително крайбрежно имение, за да осигури по-добро бъдеще на децата си – Ирен и Дориан. В спокойното градче далеч от шумната столица като че ли ги очаква безоблачен живот, но забравени тайни и сенки от миналото скоро изплуват на повърхността и изправят героите пред сериозни изпитания.

Готическо имение, пълно с механични творения, създадени от загадъчния майстор на играчки Лазарус Жан; обвит от мъгли остров с изоставен фар; тайнствен дневник, приказна пещера и първи любовни трепети – това са някои от елементите, с които Сафон изгражда увлекателна история в стила на останалите творби от трилогията. Но в тази на пръв поглед юношеска история, пълна с елементи, предназначени да заинтригуват по-млади и неизкушени читатели, авторът разглежда и сериозни теми, които биха представлявали интерес за читателска аудитория с известни познания в областта на психологията. Една от основните теми в романа е Сянката като тъмната, неосъзната страна на личността, Сянката в юнгиански смисъл. В „Септемврийски светлини” тя заживява самостоятелен живот, сеейки хаос и разруха по пътя си; отделила се от своя собственик, Сянката се обръща срещу него и в крайна сметка го погубва. Тук могат да се открият някои паралели със „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд” на Стивънсън и „Сянка” на Андерсен, но дори когато прибягва до познати литературни мотиви, Сафон винаги предлага оригинална трактовка и успява да създаде неповторима атмосфера. А за ценителите на по-късните му творби навярно ще е интересна епизодичната поява на Андреас Корели, един от централните персонажи в „Играта на ангела”. В „Септемврийски светлини” той отново се явява като дeмоничен изкусител, който подмамва изкусен часовникар да вложи душата си в най-съвършеното си творение.

 

При създаването на тези творби се опитвах да напиша такива романи, които самият аз с удоволствие бих прочел в детството си, но към които бих проявил интерес и на двайсет и три, четирийсет или осемдесет и три годишна възраст”, пише авторът в предговора си към този последен роман от трилогията. Многобройните поклонници на Сафон недвусмислено доказват, че както по-ранните, така и по-зрелите му творби са спечелили широк кръг читатели от най-различни възрасти.

Leave a Reply


8 + four =