За живота, вселената и всичко останало в „Червеноризци“

Jul 23

Червеноризци“ не е дори и откъслечно основан на телевизионния сериал… Всеки, който очаква, че тази тънко забулена сатира има нещо общо с него, ще трябва да се разочарова“, твърди авторът Джон Скалзи.

Близо половин век ни дели от дебюта на Star Trek: The Original Series през далечната 1966 г. Тогава за първи път Джийн Роденбери ни даде възможността да осъзнаем способността на човечеството да бъде единно, да твори немислимото и да докосне звездите в търсене на отговори. В комуналната памет на мнозина от нас са залегнали образите на свръхдраматичния, смел до глупост капитан Кърк и неговия хладнокръвен, безмерно логичен научен офицер Спок (нямащи нищо общо! със смелия до глупост, свръхдраматичен капитан Люсиъс Абърнати и неговия безмерно логичен, хладнокръвен научен офицер К`ийнг).

Джон Скалзи обаче не пише за тези величави титани от фантастичните ленти. С хаплива ирония той ни представя живота на онези, които не блестят под невидимите прожектори на съдбата – дребните статисти без предистория, които често си нямат дори и собствено име; хората, които не са обречени на величие, а по-скоро на нелепа смърт, за да бъдат оплаквани (в двайсет секунди екранно време) от привидно съкрушени от тяхната загуба основни драматични герои – червеноризците, както ги наричат небрежно сценаристите на долнопробни научнофантастични сериали.

 

Червеноризец – набързо вмъкнат в историята персонаж от по-нисък ранг и без друга съществена роля в действието, освен да умре скоро след като бъде представен (предимно по време на изследователски експедиции). Червената риза не е задължително облекло за смъртниците, но пък помага да се насочи към тях вниманието на всички кошмарни създания, скрити в дълбините на космоса.

 

Скалзи е майстор на щриха и вдъхва човещина в отявлено обречените жертвени агнета, давайки им характери и мечти, които трудно бихме забелязали, ако се вглеждахме само в героичните фигури, чиито решения спасяват или обричат цели светове. Понякога е хубаво да свалим поглед от капитанския мостик и да се разходим из стерилните лаборатории и край жужащите реактори, да повървим през тесните коридори, препълнени с препускащи в ужас от полево назначение червеноризци. Да слезем сред простосмъртните – и често бързосмъртни – пионки, желаещи само да разгледат вселената, без да стават част от менюто на нейните обитатели.

Това е една книгите, които се мъчат да жегнат ленивата, обсипана със стереотипи позната научна фантастика. В нея има самоосъзнатост, която само хуморът може да постигне. Но „Червеноризци“ е и много повече от забавна и изкусна пародия, която се гаври със забързания и обезчувствен свят на Холивуд и филмовите студия – тя е ода за живота, любовта, вселената, всичко останало…

…и всички останали?

Leave a Reply


eight × 6 =