Интернационална поезия!!! Поредна доза смях от “Книга на гениите” на Росен Тахов

Apr 13

Print  

Един от вариантите за корица :)

 

   Започвам с този велик откъс, просто не мога да се сдържа!

Гьоринг влиза,

ескортиран от 50 щурмовака,

сякаш кацва тежък бомбардировач…

Димитров с десет думи зенитни го чака

и сваля от упор фашисткият вицеводач!

Гьобелс стъпя в съда като тиха лисица!

Но Димитров си има и за него сачма!

    Аз нямам думи! Това е ВЕЛИЧИЕ, това е СТРАСТ! Оставям ви сред живота и перото на Орлин Орлинов…

 

 

clip_image002

 

 

ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТЪТ

ОРЛИН ОРЛИНОВ

 

 

    С орлови крила Орлин Орлинов облетя планетата Земя. Паралелите и меридианите на словото му свързаха материците. Той тръгна от Китай, гостува на СССР, отби се на Балканите, мина през Западна Европа, продължи към Северна Америка и кацна в Южна. За да покаже къде още е бил, една от внучките на поета носи името Индия.

   Този интернационализъм е съдбовно предопределен. Защото Орлин Орлинов не е случайно явление. Орлинов иде на бял свят в деня на Великата октомврийска социалистическа революция (ВОСР). Неверниците могат да направят справка в автобиографичната творба "Моят рожден ден". Под заглавието е отбелязано:

Име: Орлин…

Роден на 7 ноември 1931 г.

(Вж. паспорт № 346721)

   В същото произведение авторът прави паралел между себе си и Александър Македонски:

За разлика

от Александър Македонски

(над люлката му

виел кръг орел!)

напънал с грохот

свойте сили конски,

над мене

немски авион

ревел.

   Двамата гиганти създават многонационални империи. Пълководецът в буквалния, поетът в преносния смисъл на думата – на територията на мерената реч.

   Орлин Орлинов е син на писателя Орлин Василев. Другиму обаче принадлежи заслугата за творческото израстване на младенеца. "Аз – сочи той – имах безкрайното щастие да расна под крилете на Стоян Ц. Даскалов. Мисля си, че ако се беше извъртял другояче животът ми, щях да бъда много по-беден, много по-постен."

    Малцина знаят, че освен певец на българското село Ст. Ц. Даскалов е и приятел на китайския народ. Тъкмо по китайска линия прописва неговият ученик. "Китай – това сте вие!" е най-ранната творческа изява на Орлин Орлинов. В своите "Първи стихотворения" (София, 1953) поетът продължава и разширява темата. Поместена е "Китайска люлчена" песен, в която майката приспива чедото си с Корейската война (1950 – 1953):

Спи ми, клонче цъфнало през май!

За да бъде дремката ти сладка,

тая нощ далече от Китай

с дракони се бие твоя татко.

   Включен е и цикъл миниатюри, всяка от които е по своему въздействаща. "Нощ" поразява с хармонията между природа и бойна и политическа обстановка:

Месец няма. И вятър не духа.

Часовоят – наострил уши.

От нощта е по-тъмна и глуха

само душата на Чан Кай-ши.

   В същата стихосбирка авторът се прехвърля от Азия в сърцето на Европа, за да изкомандва френската столица:

Равнявай се, Париж, все твърд и мощен,

и в мир, и в бой по Сталинска Москва!

Че който по Москва се е равнявал,

той винаги врага е побеждавал!

   После Орлинов прескача океана, където много гняв и отчаяние са се събрали в душата на американския народ. Пролетарият Оскар Питърсън например се самоубива, защото богатите не искат да го вземат на автостоп. Зрее Великата американска социалистическа революция (ВАСР). Близък е денят, когато

Ще хвърлят пушките платените бойци

пред нашите, освободителните флагове,

и рамената ни ще кичат със венци

ликуващите хора в Ню Йорк и Чикаго!…

   "Обещаващо начало", поощрява го Давид Овадия, но отправя и критика: "Може да се направи упрек на автора, че голяма част от стихотворенията му са посветени на други народи, са на "външнополитически" теми. Писал е той много за Китай и Франция, а относително по-малко за нашия живот, за нашето строителство."8

   Орлин Орлинов си взема бележка и занапред се стреми да балансира интернационалната с родната проблематика. Старае се стиховете му да пътешестват по света, но да се връщат и у нас. Доказва го следващата книга "Войнишко сърце" (София, 1954). Творби като "Раздавач" и "Родопският бръснар" рисуват хората на новото време. Добрин не е вече лековатият севилски бръснар. Той е Фигаро от нов тип, който

clip_image004

с бръснач, ножица и гребен в ръка дава своя принос в социалистическото строителство. Така е и с пощальонът, готов да защити завоеванията на мирния социализъм:

Но дотрябва ли – с чанта на рамо

аз ще вляза на боя в дима,

за да носят раздавачите само

весели и щастливи писма!9

   "Мене – споделя един критик – ми допада категоричността на поета Орлин Орлинов, за когото унинието може да е познато като вътрешно състояние, но който може да се владее, а тая властност да предава и на своя лирически герой с безапелационната команда: "Марш в строя!"10

   Да, Орлин Орлинов не е разхайтен цивилен лирик. Орлинов е дисциплиниран поет строевак. Завършил е Школата за запасни офицери в Търново. Бил е главен редактор на сп. "Български воин". Служил е в Главното политическо управление на Министерството на народната отбрана. Написал е "Оратория за войските от Варшавския договор".11

   Орлин Орлинов следва примера на доказани интернационалисти, които са и добри стрелци. На първо място е Георги Димитров:

Гьоринг влиза,

ескортиран от 50 щурмовака,

сякаш кацва тежък бомбардировач…

Димитров с десет думи зенитни го чака

и сваля от упор фашисткият вицеводач!

Гьобелс стъпя в съда като тиха лисица!

Но Димитров си има и за него сачма!12

На второ е Фидел Кастро:

Фидел –

орел,

уверено вперен

в бъдния ден слънчев,

носиш ти

мили черти

от Ботев

и Ангел Кънчев!

   Фидел и Орлин ходят с макаров на кръста. В своето програмно стихотворение "С пистолет и песни" поетът предупреждава, че оръжието му винаги е заредено.14 Когато се наложи, той се хваща за пищова и писалката едновременно. През 1968 г. например Пражката пролет се опитва да пререже пъпната връв на социализма в Чехословакия. Съветските танкове

clip_image006

пускат бариера пред контрареволюцията, а Западът почва да хвърля кал по великата страна.15 В този критичен момент Орлин Орлинов създава гениалната "Ода за СССР".

   Доказахме, че родоначалник на социалистическия реализъм в нашата литература е Димитър Сливков. Ето фрагмент от творбата му "Идилия":

Столове, маси, ракли, шкафове, сандъци,

мотики и лопати, брадви и тесли,

свредели, бургии, пелки и саръци,

мази с каци, качета, обори и ясли.

Возилници, бурии, бурета, казани,

ператници, корита, подносници, тепсии,

чутури, чирясла, железни капани,

чукове, пили и клещи, ножове с капии.

   А ето и най-същественото от "Ода за СССР":

танкове и ракети,

свръхзвукови самолети,

гениални физици, гениални поети,

мозъци електронни,

микрополупроводници,

станове многотонни,

океански атомни подводници,

черна металургия,

пещи доменни,

вълнуваща драматургия,

хидроцентрали огромни…

   И като стилистика, и като ритъм, и като образност Орлинов не е изневерил на творческия метод. Само го е уплътнил с още революционна романтика. В духа на епохата той е заменил брадвите и теслите с танкове и ракети, а ножовете – със свръхзвукови самолети. Останалата Сливкова железария при Орлинов е обобщена като черна металургия.

   "Ода за СССР" печели на автора Димитровска награда. Творбата е разпространена в суперлуксозни издания по целия свят. Ценителите на изящната словесност я четат на руски, френски, английски, испански и немски.18

   Не може да си интернационалист, без да владееш езици. Орлин Орлинов е полиглот в пълна филологическа сила. Само в рамките на една стихосбирка той поздравява на гръцки (Калускомти, другари!), възкликва на немски (О, натюрлих!), одобрява на английски (О, кей!) и се сбогува на италиански (Companio, лека нощ!).19

   Другаде поетът използва сръбски (Сърце мене боли!), превежда от испански (Фидел, значи, верен.) и се изявява като франкофон:

"Алон з‘анфан де ла патри!"

(Зарежда бутилки с тротил

Фредерик Жолио Кюри!)20

   Руският не влиза в сметките, той е втори матерен за Орлинов и героите му. Дори бръснарят Добрин говори с помаците като братушка. От основните езици поетът-интернационалист не владее само китайски. Йероглифите са трудни и за самите китайци, макар че миниатюрата "Кръжок" регистрира напредък:

Бойците знаят по стотина иероглифа –

добре ги учи младият учител-офицер!

Те вече могат да напишат със молива:

"Смърт на врага", "Привет на СССР!"

   Езиците и познанията по военна топография помагат на Орлин Орлинов да използва тъй наречената топографска рима. Когато трябва да римува чуждицата баста, специалистът отваря атласа и намира град Антофагаста. В друг случай Венсеремос сполучливо е съчетано с Хемус.22

   Примерите са от поемата "Чилийска фиеста". Това епическо произведение отразява военния преврат през 1973 г. В центъра на творбата е ситуирана китарата на Виктор Хара. Тук Орлинов отново се опира на традицията. Като оръжие за борба, този музикален инструмент е използван още в края на ХІХ век. В сбирката си "Китара" (Варна, 1895) поетът Иван Толев се обръща към народните изедници:

Вижте, "дипломати" – партизанска сган:

гол е тоз работник, селянина – гладен,

селянката има само един стан –

смазан е народа, поругаван, страден…

   "Чилийска фиеста" (Варна, 1974) също се появава в черноморската ни столица. При Орлинов обаче китарата е одухотворена, а Виктор Хара е представен като латиноамерикански вариант на Балканджи Йово. На балканджията му режат тялото, на героя от Андите издевателстват върху китарата му. Крайник след крайник при Йово, струна по струна при Хара. Палачите късат първата, втората, третата стоманена корда… Инструментът стене в ръцете на хунтата.

   Орлин Орлинов отчита "Чилийска фиеста" като творчески неуспех. Поемата излиза едва 40 страници. Малообемна, тя не може да се подвърже като хората, да не говорим за луксозни издания. "Ами тънка ще е, като си взел китара само със седем струни", сочи къде е бедата редакторът на книгата Петър Алипиев.

   По идеологически съображения Виктор Хара свири на руски строй, който е със струна повече от испанския. Това не решава проблема. Единственият реален изход са китарите на американския музикант и лютиер Уилям Итън. Той е конструирал

clip_image008

инструмент с 26 и дори такъв с 31 струни.24 С подобна китара "Чилийска фиеста" щеше да натежи и да стигне до читателя в твърда лъскава подвързия.

   Не е важна обаче формата, а съдържанието. Макар и само със 7 струни Орлиновата поема попива сред масите, завладява ги, фолклоризира се, появяват се варианти. Малко не й достига да се изравни по популярност с "Балканджи Йово".

   Орлин Орлинов няма основание да е недоволен. Той си е извоювал място в строя на безсмъртните. "Ода за СССР" се изучаваше в училищата и университетите. "Чилийска фиеста" и до днес се рецитира на маса от паметливи почитатели на мерената реч. И двете произведения влизат в интернационалния гарнизон на поетическото изкуство.

 

Още за този интернационален феномен можете да прочетете в книгата, по която се работи усилено и се надяваме към началото-средата на май да е готова.

P.S. Текстът е НЕРЕДАКТИРАН.

Leave a Reply


6 × = thirty six