“Отвъдни очи” на Дийн Кунц през погледа на Елена Павлова

Jun 20

Отвъдни очи“ е една от най-добрите книги на Дийн Кунц, все още неизлизала у нас. Тя прави от Студената война и заплахата от ядрена криза игра на котка и мишка, планирана от скритите сред нас наследници на древна демонична раса – тъй наричаните от младия Карл Станфиъс „таласъми“. Карл е надарен с благословията и проклятието на „отвъдните“ очи, даващи му ясновидство и способност да съзира под маскировката скритите сред нас чудовища, и води самотна война срещу тези зверове в човешка кожа. Под името Слим Маккензи постъпва на работа в трупата на лунапарка „Сомбра Брадърс“ и там намира убежище, сигурност, любов и съмишленици… научава истината за произхода на таласъмите, но и се изправя пред края на света, който всички парапсихични сили, които притежава, няма да му помогнат да предотврати. Може би ще успее поне да спечели малко време за човечеството?

Историята е увлекателна, напрегната, пълна с изненадващи обрати, но не тя прави „Отвъдни очи“ шедьовър. Всъщност това е книга, която показва как ние, хората, сме способни сами да си причиним много повече и по-ужасни злини, отколкото който и да е таласъм е в състояние да измисли и осъществи. И разказва именно за това: за многото лица на злото, което не е непременно белязано с уродливо лице и огнени очи; за това, че не бива да скръстваме ръце и да се предаваме, понеже така ставаме неволни съучастници…; за съзряването – все едно дали си на седемнайсет или на седемдесет. И че всъщност умението да съзираш истинската природа на човека чудовище отвъд любезната маска е, което ти дава отвъдни очи. А видиш ли веднъж чудовищата, борбата срещу тях трябва да е неуморна – инак за расата ни няма надежда.

В крайна сметка това е книга за надеждата.

Leave a Reply


+ one = 5